viernes, abril 15, 2016

Ghostdog / Los humanos










los humanos no son hojas otoñales,
a pesar de lo que dicen o escriben las almas sensibles.
los humanos son costales de arena delante de las ametralladoras.
no son estrellas los humanos ni son islas,
no son ni solitarios ni sociables.
son costales de arena amontonados
a lo largo de los ríos para que no se desborden.
tampoco son ideas que centellan por el universo
y da igual lo que les digan las videntes.
costales de arena delante de las ametralladoras
y de los ríos, para que no se desborden,
son los humanos.
apilados.

(2011)

Svetozar Gueorguíev, "Ghostdog" (Sofía, 1976), Periódico de Poesía de la UNAM N° 88, México, abril 2016
Traducción de Neva Mícheva

хората

хората не са листа през есента,
независимо какво говорят или пишат чувствителните натури,
хората са чували с пясък пред картечниците.
хората не са звезди и острови,
не са самотни или пък общителни,
хората са чували с пясък,
струпани около реките, за да не преливат.
хората не са и мисли,
които се стрелкат през вселената,
независимо какво им казват врачките.
чували с пясък пред картечниците,
за да не прелеят там реките, са хората.
подредени.




No hay comentarios.:

Publicar un comentario